Реставрация на Голяма ранннохристиянска базилика в Пловдив

Новини по проекта:

20.02.2017: С Епископската базилика Пловдив ще кандидатства пред ЮНЕСКО

24.10.2016 : Нови ценни находки на Голямата базилика в Пловдив

25.08.2016: Кметът Иван Тотев: Пловдив полага големи усилия за опазването на своето наследство

11.07.2016 : Улица „Капитан Райчо“ излиза от „Синя зона“, паркирането се забранява

15.06.2016 : Разкриват северната част на Епископската базилика, обмислят алтернативен маршрут на градския транспорт

20.05.2016 : Кметът Иван Тотев подписа с „Америка за България“ за реставрацията на Епископската базилика в Пловдив

31.03.2016 : Започва нов етап от проекта за възстановяването на Голямата Базилика на Филипопол

14.12.2015: Разкриват Eпископската Базилика на Филипопол в целия й блясък

26.09.2015: Започва дългоочакваната реставрация на Голямата ранннохристиянска базилика в Пловдив

………………………………………………………………………………………………………………….

Община Пловдив и фондация „Америка за България“ стартираха възстановяване на Голямата раннохристиянска базилика на бул. „Мария Луиза“ пред Католическата катедрала.

За реставрацията на обекта фондацията осигурява финансиране в размер на 4 900 000 лева. Община Пловдив ще участва в проекта с облагородяването на градската среда. Общината вече е инвестирала почти половин милион лева, с които е откупила обратно 1.5 дка земя до Голямата базилика.

През 2016 година се реализираха открития, които не само променят историята на Пловдив. Активно се работи на Небет тепе, на Голямата базилика, на Античния театър – общо 31 обекта, планови и аварийни, в които археолозите положиха усилия. Мисията на администрацията да запази наследството и да има модерна инфраструктура беше показана в цялост. Някои решения променят историята на Пловдив. Едно такова – беше затварянето на пътя пред Католическата катедрала, така че Базиликата да бъде отворена в цялост. Откритията, направени там, показаха, че  решението е правилно.

Тези разкопки са едно изключително ценно богатство. Обектът стартира на 8-ми юни и приключи на 15-и декември през 2016г.. Първоначално проучванията бяха съсредоточени в западната част на терена, извън централната основна част на Базиликата извън комплекса, който я оформя от запад. При първото разчистване на пръст в западния сектор, в северната му половина археолозите са попаднали на едно неимоверно голямо количество на мраморни архитектурни елементи – бази, колони, капители, архитрави. Някои от тях доста фрагментирани, някои в по-добро състояние, но всичките тези неща дават възможност на проектантите и архитектите, които се занимават с оформлението на този паметник, да вдигнат един цялостен ордер, т.е. цяла система на база колона, капител, като стремежът е да има автентичност на експонирането, на оформлението на сектора на запад от Базиликата и комплекса. Помещенията на запад от атриума или това е вътрешният открит двор пред Базиликата са помещенията, които се развиват на север, те имат един по-ранен строителен период, те са принадлежали на друга сграда, която все още е в процес на проучване. Не може категорично да се каже какви да били функциите на тази сграда. В последствие в строежа на Епископска базилика и оформлението й от запад, те са приобщени и премоделирани. Всички тези помещения са били с мозаячен под, който много фрагментарно запазен и е на две нива.

Проучването на обекта се разшири на север, благодарение на което е разкрит целият атриум. Разкрит е плочник, двор, оформен с колонада, портици, северният стилобат или мраморната пътека Частично е разкрито и едно съоръжение на север от атриума, също с мозаячен под в първия строителен период на мозайката. След като археолозите разшириха изкопа в източна посока в обема на Базиликата най-напред се разкри нартикса, на който имамозайка паун и с двойки птици.

Базиликата към централния кораб има два входа. Централният вход е с мраморни страници, много сложно профилирани. Разкрит е и входът към северния кораб. Стилобатът, който разделя централния от северния кораб, е с колонада върху него и между колоните са включени тухлени градежи.

Разкрита е и северната половина на презвитериума, мястото където се е събирал висшия клир, който е с една рамка от мрамор и един праг, положен върху мозаечния под на централния кораб.

Около 500 квадратни метра са новоразкритите мозайки. Много от тях са запазени на място, защото ще бъде по-лесно да бъдат адаптирани към това, което предстои да се прави на Базиликата.

До момента (края на 2016г) от Средновековната епоха се разкриха 55 гроба и 11 гробни ями със събрани гробни кости. Средновековният некропол е трипластов, като най-ранните погребения са върху мозаичния във височина 1,20. Датиран е от края на 10-и до първата половина на 12 век.

Голямата находка е гроб на индивид от мъжки пол, в който са открити два кръста илкулпиони, реликвари. Допълнително са открити още два кръста илкулпиони, доста стъклени гривни, обеци и други дребни накити, които ни дават възможност за по-доброто датиране на некропола. До момента са проучени около 1200 квадратни метра. В едно срутване археолозите са попаднали на едно голямо количество фрагменти от стенописи, които произхождат от средновековна църква.

През 2016 година реставрацията беше разделена на два етапа – първият – обработка на всички вдигнати фрагменти през лятото на 2015 година – около половината от горния слой на Базиликата – южен кораб и половината от централен кораб. Обработката на фрагментите включва прехвърляне на отделените фрагменти върху нова носеща основа от смола, така че да са максимално олекотени и лесни за пренасяне и монтаж. Реставрацията на лицето на фрагментите включва премахване на облепващите платна, почистване от наслоявания и налепи.

За зимния период 2016-2017г. мозайката е зазимена чрез застилане с геотекстил и записване с пясък.

Предвижда се през 2017 година да се работи от месец  март до май на терен. От май до август ще бъдат вдигнати всички мозайки и заедно с архитектурните елементи ще отидат за реставрация. През този период ще продължи работата по целия проект за защитното покритие. Община Пловдив ще продължи работата си изграждането на подпорната стена и строителството на площада. През този период ще върви и проектирането за вътрешната експозиция, която ще бъде разположена в сградата, която през ноември 2018 да бъде открита.

Паралелно с това се подготвя документацията за кандидатстване пред Юнеско, за да може Епископската базилика да бъде вписана в световното културно наследство. Така в хода на работата специалисти консултират как да се извършва реставрацията и как да се експонират  мозайките, за да може този паметник на културата да получи признание.

Всичко това е свързано с реконструкцията на площада. Археологическите разкопки на Форум – запад и Форум – север приключиха. Разкрити са части от антични улици и сгради, които представляват културно-историческо наследство не само за Пловдив, но и за България. Идеята е да се свърже северната част на Форума с Площада. Плановото задание за ремонт на пл. “Централен” и експониране на Римския форум е съгласувано с НИНКН.

—————————————————

Епископската базилика е най-голямата на Балканския полуостров. Тя е трикорабна, построена е през V-VI век и е с размери 86 метра ширина и 39 метра ширина, с около 2000 квадратни метра уникални мозайки и  над 70 медальона с изобразени птици – символ на душите на новопокръстените християни. Последните открития разкриват пълния блясък на Базиликата – великолепните мозайки пред входа на най-големия раннохристиянски храм, декорирани с много фигури на птици. Най-впечатляващата от тях е изключително изящен медальон с паун. Той е въвеждал богомолците през центъралния вход на базиликата. Откритият стенопис, вероятно  на Свети Петър, е прибран за реставрация и съхранение. Обектът и мозайките са детайлно заснети с дрон.

Концепцията на фондация „Америка за България“ е за изграждане на защитно покритие на две нива с панорамен покрив. Туристите ще разглеждат уникалните мозайки без да имат пряк достъп до тях. Предвижда се и 3D визуализация на цялата Базилика.

По експонирането и консервацията на Голямата раннохристиянска базилика работят Елена Кисякова, която е проучвала обекта, Елена Кантарева, която работи по Малката базилика и Жени Танкова. В северния кораб на Базиликата ще бъде изградено презентационно пространство за свързване с останалата част на сградата и реализиране на плошад пред католическата катедрала “Свети Людвиг”. Предвижда се изграждането на бъдещия музей да приключат през есента на 2018 година. Външнията изглед ще се вписва в цялостната среда. Мястото е доста сложно като концепция – съчетание на модерно строителство и католически храм със сградите около него, както и римско наследство.

Археологическото проучване на Епископската базилика започна в средата на месец юни 2016г. Първоначално бе разкрит сектор от около 200 м², ситуиран северно от проучванията, извършени през 80-те години на ХХ век. В резултат на проведените разкопки на посочения терен се разкриха архитектурни елементи – мраморни колони, капители (йонийски и кемпферови), както и бази, даващи възможност да се възстанови целият архитектурен ордер, оформящ интериора на сградата. За нейната представителност  свидетелстват и други открити архитектурни елементи, принадлежали на водни съоръжения (фонтан, чешми и др.)

Към момента разкритото ходово ниво е оформено от гнайсови и мраморни плочи. Вероятно този сектор от сградата представлява открито пространство. През  целия терен е прокаран зидан тухлен отводнителен канал, свързан с водните съоръжения.

Констатиран е по-ранен строителен период, в който тези помещения са принадлежали на друга сграда, чиито функции предстои да бъдат изяснени. При строежа на базиликата те са били приобщени към нея и покрити с мозаечен под.

Епископската базилика е разкрита при спасителни археологически разкопки във връзка с голяма реконструкциянацентралната градска част в Пловдив през 80-те годинина миналия век, между 1982 и 1986г. Проучена е частично. Разкрита е едва половината от сградата от археолога Елена Косякова. През 1985 г. е обявена за паметник на културата.

Според специалистите към края на 6-ти век земетресение е унищожило Голямата базилика. Сега археолозите разкриват  нов ансамбъл от сгради, архитектурни елементи и други находки. От обекта произхождат голямо количество фрагменти от разнообразна като хронологичен диапазон (IV – XV век) трапезна, кухненска, амбалажна керамика, ранновизантийски и средновековни монети, както и оловен печат на стратег с името Вардас, с изборажение на Св. Никола на лицевата страна.

Средновековният град почти изцяло е покривал територията на древния град, който никак не е бил малък. По време на кръстоносния поход над 100-холядна армия на Фридрих Барбароса е била настанена в града и населението е могло да я поеме, което говори за един много голям град.

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5 (0 гласувания, средно: 0,00 от 5)
За да гласувате трябва да сте логнат потребител.
Loading ... Loading ...

Изпрати коментар